Vyara

Здраве и грижи

Верчето е изключително дребно за възрастта си коте. Оказа се че огромно количество външни и вътрешни паразити са яли и тормозили мъничкото и телце. А тя се бореше и беше жадна за живот. Докато пороен дъжд на 12.07 почти не я удави. Лежеше кална, мокра и трепереща на една плочка. Беше се примирила със съдбата си. Но в момента в който я гушнах ококори сините си очички с такава вяра и любов, че някак естествено посочи името си. За броени дни укрепна и сега е едно жизнено, вечно гладно, месещо и мъркащо детенце, което сякаш иска да благодари на всяка човешка компания за това че е с нея. Тя обожава. Тя иска да се гушка и да обича. Иска да си играе. Или просто да те съзерцава право в очите, обявявайки без глас че те обожава. Верчето не изисква специални грижи. Само много, много любов и гушкане. Завинаги! И разбира се хубава храна. Ползва перфектно котешка тоалетна. Едно от най-благите котета които съм виждала. Очевидно такъв ще е характерът и занапред. Доверчива и щастлива е в присъствието на хора, включително и деца. Преди 2 дни беше щастливо нагушкана от 9 годишно момченце. И двамата бяха изключително щастливи. А тя беше и много спокойна. Нямам наблюдения как би се държала с други животни, но в нея не се наблюдава никаква агресия. Тя постоянно търси контакт и любов. Толкова мъничка и крехка е, че по всяка вероятност би се разбирала и с други котки. Но откакто е прибрана (1 седмица) не е събирана с други животни. Намира се в София. В момента е в кухнята на офис, но това не е място за постоянен живот на такова разкошно детенце. Очаква с нетърпение своите хора за да им даде цялата си преданост и любов. Дава се само за вътрешно отглеждане със задължителна обратна връзка. На 25.07 ще бъде вторично обезпаразитена и малко след това ще и бъде поставена първа ваксина. Но нейното обичливо сърчице се интересува преди всичко от това да има скут в който да меси и мърка завинаги, отдавайки цялата си любов и приемайки вашата.