Тея

Здраве и грижи

Уморена съм. Не мога да стана. Не, не съм гладна. И жадна не съм. И вчера не бях. Ще поспя още малко до счупения прозорец на трафопоста. Другите тичат, играят, крият се, ядат, боричкат се. Чувам ги макар и вече да не ги виждам. И аз бях като другите до онзи ден. А сега не мога. И не искам. Толкова съм уморена. Не си уморена, Тея, болна си. Ела с нас, ще ти помогнем. Ще останеш при лекарите за седмица, ще те излекуват. А после ще те вземем при нас и ще ти намерим топъл дом и добри хора. Ще бъдеш пак силна и здрава, ще те обичат и ще бъдеш щастлива. Ех, как ми се играе. Постоянно ми се играе и все съм гладна. Обичам да ме галят и да мъркам. Галете ме още, не си тръгвайте, останете. Ех, Тея, миличка. Още много котенца чакат да ги погалим. Но ние ще пишем за теб, за да те види твоя си човек. О, ами аз вече съм написала писмо до Човека ми. Ето, дайте му го направо. ПИСМОТО НА ТЕЯ: "Човеко мой! Вземи ме и ме обичай. Ти много липсваш в живота ми. А аз липсвам ли в твоя живот? Поне мъничко не ти ли липсвам? Тогава не се колебай, вземи ме. Живея да те срещна! Разбирам се с други и котки и кучета. Когато бях на улицата, беше много страшно. Сега съм на сигурно в апартамент и искам домът ми да е все така сигурен."